СИНЪТ НА КАДАФИ
Добави в Facebook
Добави в Twitter
RSS канала - Всяка неделя

8 юни 2003 година. Телевизионен мост с Лондон. В студиото ни очаква Сейф ал Ислам Кадафи.
Ето как го представям тогава.
Синът на либийския ръководител Муамар Кадафи е 30 годишен. Завършил е архитектура и градско планиране. Получава магистърска степен по бизнес администрация в университета ИМАДЕК във Виена. Подготвя докторат във Великобритания.
Проектирал е монумента в Ал Кардабия, комплекса Руайфа ал Ансари в Бейда и др. Художник, през миналата година пътуващата му изложба има значителен успех в редица западноевропейски столици. Сейф ал Ислам нарича себе си „Художникът, който рисува гласа на пустинята”. Владее немски, френски и английски.
Издържа се сам от 1988 година. Имуществото му се равнява на около 1 милион долара.
Лично посредничи и успява да освободи западни граждани-заложници във Филипините и Афганистан. Организира международна кампания против насилията в затворите в Близкия Изток. Председател на Световната благотворителна фондация „Кадафи” и на Генералната асамблея на асоциациите за борба срещу наркотиците.
Сейф ал Ислам означава Мечът на Исляма.
През 2003 година българските власти бяха напълно объркани от аферата с медицинските сестри. Костов беше изразил съмнение, още през 1999 година, че може би са виновни. По-късно мнозина се опитаха да откъснат по някое парче от чудовищната им съдба за своя изгода, да се отъркат в тях, за да излъскат собствения си образ. Медиите също бяха разколебани, миньорния тон изглеждаше по-разумен. Все пак, онези жени бяха в ръцете на либийците и агресивността само можеше да утежни съдбата им. Някои го правеха, и това ми изглеждаш като репченето на нашите хъшове в браилските кръчми.
Вече бях разговарял с проф. Виторио Колици /на 30 март същата година, телевизионен мост с Рим/, а четири седмици по-късно и с египетския адвокат на сестрите Осман Бизанти /мост с Париж/.
Колици предостави на нашата защита най-решителното доказателство за невинността на сестрите – и това се случи тъкмо във „Всяка неделя”. В „Бумеранг” можете да прочетете една смешна история по този повод – в „Приказки за телевизията” от 21 август 2007 година, карето към дописката „Адекватен като сатър”.
Реших, че след Колици и Бизанти е ред на сина на Кадафи.
Той имаше репутацията на образован, модерен и демократично устроен човек. Такъв се представи и по време на интервюто. Бях извънредно внимателен – не исках да го дразня, защото много се разчиташе на него, а и той наистина вършеше доста неща, за да облекчи участта на българките.
През 2003 година, когато западният свят правеше мили очи на Кадафи, синът му изглеждаше като една напълно желана и приемлива алтернатива.
Как го виждате днес, когато яростно защитава режима на баща си, е съвсем отделен въпрос.
Все пак, бъркотията в Близкия Изток не е само това, което се вижда на повърхността.
Онези, които днес налагат болшевишката идея за „износ на революции”, след няколко години може би дълбоко ще съжаляват.


ОЩЕ ПО ТЕМАТА